Почит към ген. Кирил Ботев
Учениците от 10 а клас взеха участие в освещаването на паметната плоча на ген. Кирил Ботев, живял във Враца в периода 1901 – 1904 г. като командир на Шеста пехотна Бдинска дивизия. Той е брат и четник на Христо Ботев – патрон на училището. От името на ръководството, учителите и учениците, младите историци поднесоха венец в знак на признателност.
Паметната плоча е изработена по идея на Граждански инициативен комитет и e поставена на фасадата на къщата „Иванка Ботева“ във Враца. Възпоменателна служба отслужи Врачански митрополит Григорий.
Участие в събитието взеха Община Враца, Областна администрация, Врачанска Митрополия, Военно формирование 54990, Военен клуб, Народно читалище „Развитие – 1869“, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани.
Слово за живота и дейността на ген. Ботев произнесе Красимир Богданов – учител по история в Средно училище „Христо Ботев“ -Враца.
***
Кой е Кирил Ботев?
Роден на 20 април 1856 г. в Карлово, като трети син на видния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. Негови братя са Христо, Стефан и Боян Ботеви. Първоначално учи в калоферското начално, а по-късно в класното училище.
Първият тежък удар, Кирил понася едва тринадесет годишен, с преждевременната смърт на баща си. През 1874 г. той се премества в Букурещ при брат си Христо, с чиято помощ е назначен за учител в Гюргевското българско училище. Тук Кирил бързо навлиза в революционните борби.
Повратна в живота му се оказва бунтовната 1876 г. Априлското въстание е в разгара си. Христо Ботев вече е приел да ръководи четата, която трябва да премине Дунава в помощ на Врачанския революционен окръг. Кирил организира тридесет свои другари и преоблечени като градинари се качват на „Радецки“ в Турну Мъгуреле.
При Милин камък Кирил Ботев се разболява. Заедно с Иваница Данчов и врачанина Мито Цветков загубват дирите на четата и се откъсват от нея. При невъзможността да достигнат Враца, Ботев и Данчов правят опит да преминат Дунав при Лом, но са арестувани и отведени във Видин. По-късно са изправени пред турски съд в Русе. Присъдата е жестока – доживотна каторга в крепостта Сен-Жан Д’Акр.
По силата на Санстефанския мирен договор, през април 1878 г. Кирил Ботев е освободен. Верни приятели от Враца му подават ръка и той е назначен за главен учител във Възнесенското училище. Но призванието му е военната кариера и през есента на същата година постъпва в новооткритото военно училище в София. Завършва го на 10 май 1879 г. с първия, наречен генералски випуск.
Офицерската си служба започва като кавалерийски подпоручик в Източнорумелийската милиция в Пловдив. От там е изпратен да учи в Офицерската Кавалерийска школа в град Сомюр, Франция, която завършва в края на 1882 г. Кандидатства в Генералщабната военна академия на Брюксел, където се влюбва в белгийската аристократка Мари дьо ла Розиер, която впоследствие става негова съпруга. И този път обаче, съдбата поднася своето предизвикателство. На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Ситуацията се усложнява от враждебните действия на Османската империя и Сърбия. Капитан Кирил Ботев изпълнява отечествения си дълг, прекъсва обучението си и се завръща в България.
В очакване на предстоящото нападение от Турция, Ботев постъпва като командир на кавалерийски ескадрон в Търново-Сеймен(дн. Симеоновград). Възложено му е формирането на Четвърти конен полк, за чиито командир е назначен. На 2 ноември, Сърбия обявява войн на България. С конете на Четвърти полк, са пренесени стотици пехотинци от турската граница до Сливница, където се разиграва решителното сражение със сърбите. Пристигайки на фронта капитан Ботев е назначен за началник на Трънския отряд, който действа на левия фланг на Сливнишката позиция.
В разгара на боевете научава за смъртоносното раняване на неговия по-малък брат, портупей-юнкер Боян Ботев. Успява да го завари все още жив в една софийска болница, където Боян умира от раните си в неговите ръце, едва 19-годишен.
За участието в бойните действия ротмистър Кирил Ботев е награден от княз Александър Батенберг със сребърен медал.
След войната е произведен в чин майор и е назначен е за командир на Трети конен Пловдивски полк. През 1889 г. отново заминава за Белгия за да довърши образованието си.
През 1891 г. вече е подполковник и началник на Военното училище, където остава до 1897 г. На 2 август 1895 г. е повишен в звание полковник, а на 15 ноември 1900 г. в звание генерал-майор. Назначен е за командир на Трета пехотна Балканска дивизия в Сливен. И тук, съдбата отново го свързва с Враца. През 1901г. е назначен за началник на Шеста пехотна Бдинска дивизия, чиито щаб се намира в града. Заедно със семейството пристига и майка му Иванка. Живеят в къщата пред която се намираме. Остава във Враца до 1904 г. когато приема следващото предизвикателство – генерал за специални поръчки към Министерството на войната. От 1907 г. е флигел-адютант – офицер в свитата на цар Фердинанд І Български, а от 1910 до 1912 г. отново е начело на Военното училище.
На 2 август 1912 г. е сред първите шест действащи български офицери, удостоени със звание генерал-лейтенант. Участва в Балканската война като офицер за поръчки към Главния щаб на действащата армия. През Междусъюзническата война е зам.-министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев. Завършва военната си кариера като началник на всички военно-учебни заведения през 1914 г.
За 35 годишната си вярна служба на Родината, ген. Кирил Ботев е награждаван многократно с високи войнски отличия: кавалер на ордена „За храброст“ – IV степен, „Св. Александър“ с мечове – IV степен и без мечове – II степен, Орден „За военни заслуги“ – I степен. Удостояван е с много сръбски, румънски, германски и турски ордени.
След Първата световна война, макар и извън строя, ген. Ботев живо се интересува от положението на българите, останали извън пределите на страната по силата на Ньойския договор. Занимава се с обществена дейност. Публикува в периодичния печат. Дава ценни сведения за реставрацията на бащината му къща в Калофер.
По време на Втората световна война, домът му в София е засегнат от англо-американските бомбардировки. Ботев е евакуирана в село Студена, Пернишко, където на 6 февруари 1944 г., на 88 годишна възраст склопва завинаги очи. Погребан е в Софийските централни гробища.
Със своя дълъг и превратен живот, претърпял редица житейски обрати и крушения, но носещ с достойнство името на прочутата си фамилия, ген.-лейтенант Кирил Ботев се превърна в истински пример за човек, посветен на всеотдайна служба на своя народ, изграждането на младата българска войска и строителството на съвременна България.
ВЕЧНА ДА Е СЛАВАТА МУ!
