Три награди за Ботевци от XV Национален Коледен конкурс за есе
Три поощрителни награди получиха нашите есеисти в завършилия традиционен Коледен литературен конкурс, организиран от Столична библиотека и Народно читалище „Света София 1997 „. Темата тази година беше „Расисти ли сме? Или…..“, а председателят на журито – проф. Алберт Бенбасат от Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски“ подчерта изключително високото ниво на творбите, получени от всички краища на страната, което е затруднило сериозно работата по оценяването им.
Сред тазгодишните победители са:
Ивана Георгиева Пекова – VIII Б клас
Мила Цветелинова Петкова – VIII Б клас
Катерина Красимирова Борисова – XII A клас
Грамота за висок професионализъм и отлични резултати в подготовката на учениците за участие в традиционните литературни конкурси за есе и пътепис получи ръководителят на литературния клуб „Ботевци“ Диана Николчева.
Ето откъси от наградените есета:
„Расизмът е преди всичко предразсъдък, основан на убеждението, че съществуват човешки раси, които не просто различават хората по външни белези, но ги правят неравностойни и непълноценни. Изглежда като удобно оправдание за властването на една човешка група над друга… Расизмът е упорит мит. За него няма научни доказателства, но той е удобен за властта, която предпочита да разделя обществото, за да го владее по-лесно. Когато политиците говорят с езика на омразата, те разчитат на човешките страхове и несигурност, посочват „виновници“, насъскват срещу определени групи.“
„Независимо дали харесваш някого, дали характерът му ти допада, или не ти е приятно комуникирането с него, трябва да останеш възпитан и учтив. Така постъпват добрите хора. Те не поставят етикети, не съдят останалите, поне не на глас. Понякога това е усилие, понякога – въпрос на възпитание, правилно възпитание. Това е единствено правилното поведение спрямо всички тези, които се различават от нас по някакъв белег. Просто обръщаме фокуса от различията към ония общи качества, които ни сближават.“
„Излизането от зоната си на комфорт и опознаването на другите като човеци не е лесна крачка за никого. Тук е ролята на образованието, което посочва положителните качества, които ни обединяват и което възпитава в толерантност и непредубеденост. Дълбоко в себе си и аз усещам, че съм неспособна да “мразя” етносите, заради самата омраза. Може би е естествен позитивизъм, наивност или доброта, но предпочитам да опозная човека, да му дам време да покаже истинското си лице и да съдя за него според индивидуалните му качества. В моя свят хората са предимно добри или предимно лоши и предпочитам да си остане така.“
Честито на победителите!
