Завърши Випуск 2014

Стотина млади хора от 107. випуск в историята на Врачанската гимназия казаха "Довиждане" на училището, за да поемат по пътя на своите мечти.

Младостта и Красотата се виждат на снимките.
Вълнението, споделено с много гости, близки и приятели.
Но снимките не показват словата – топли, истински, незабравими.

Косето от 12б:

Ще променим събитията на времето

за да значат нещо те за нас

и гледайки назад във спомените да си кажем :

"Променихме онзи час!"
във който всичко се рушеше

и принципите бягаха в мъглата

една клетка ни обвиваше

и скръб без име ни заливаше …

Тези редове написах в един час, в началото на годината. Съзнавам, че звучат романтично, в иначе така известното време на индивидуалистите, в което живеем днес, но няма нищо по-важно от това да сме заедно и да сме будни.

Училището изпълни своята най-висша цел – да събуди нашето съзнание и да ни направи част от обществото, а не просто негов фон. Срещнахме безброй много хора, някой от които се запечатаха в нашето съзнание и сърце…Нашите приятели, с които заедно ще стъпим в следващия етап от живота. До нас бяха и една други приятели – нашите учители. Да живеят тези, които откриха в нас поетите, художниците, музикантите и Най – вече – Хората у нас. Да живеят учителите, които ни насърчаваха и вдъхновяваха със своите действие и хуманното си отношение. Благодарим на всички, които ни оставиха сами да изберем пътя си, но ни тласкаха напред, въпреки всичко.

И все пак…, за да не се чувстваме като на оскарите или пък на някакво сбогуване, бих искала да завърша с пожеланието да запомните този момент. Усетете момента, огледайте се, огледайте и тези забавни рокли, с които сме днес, защото след време, днешният ден ще бъде : "Преди 20 години!" Запомнете младостта, енергията и ентусиазма, който влагаме във всичко и най – вече Приятеля , който седи до вас .
 

Времето е наше. Випуск 2014 година

Дарена – 9б

Иване, Иване, моля ти се, седни си на мястото! Калина, мила ми Калина, затворете тази книга! Имаме география, не литература. Цвети, какво пак твориш? Стихове в час по история?!
Забравете за забраните днес! Днес може да сте каквито си пожелаете – писатели, актьори, адвокати, военни, футболисти, но най-важното е с това да си останете хора! Днес, в този кратък час, ще имаме всичкология – география, биология, математика, история и граматика – последният ви час в нашето училище!
Нека започнем с биологията. За пет години може да не се научихте какво е карбаминохемоглобин, но надявам се осъзнахте колко красиви и шарени са всички пеперуди – бели, червени, с точици, без точици по крилата – те летят! Но надявам се няма да забравите, че някога всички те са били гъсеници. Може да не запомнихте що е това осмоза,но разбрахте, че самотните дървета вятърът пречупва докато пред гората е безсилен.
По математика знайте, че както и сами предполагахте, в магазина няма да ви представят сметката като резултат от събиране или умножение на  корени. Но от математиката за живота помнете, че трябва да уважавате числото едно – имаме една майка, едно сърце, една родина, една любов.
По география се знае, че има реки, които извират от родната земя, се вливат в чужди морета, но има реки, които извират от чужди земи, а се вливат при нас. Ценете корените си.
Нека да завършим с граматиката и нейните препЪнателни знаци. Не се отчайвайте. Винаги поставяйте след себе си оптимистичната запетая. Продължете напред, но пред многоточието се спрете. Избягвайте удивителните – те са лекомислени. С въпросителните, така добре познати ни от часовете по история, ще се срещате често. Те ще ви научат да мислите. Уважавайте ги!
Е, май тук е време да сложим точка – не, а  една запетая на нашия урок. Защото човек никога не спира с мъчителното учене – само предметите се променят.
С обич се връщайте към нашето училище и си спомняйте уроците, на които то ви научи и на които не ви.
На добър час и дерзайте!