„Сълза по Ботев“
- 01/06/2013
- Категория: Новини
Вече не е новина: Дарена Дилчовска спечели още две награди за поезия. Стихотворението „Сълза по Ботев” и донесе първо място във възрастовата група от V до VIII клас на XVII-я национален конкурс „Живеем в земята на Ботев" 2013 г. Над двеста ученици от Хасково, Велико Търново, Варна, Силистра, Видин, Пловдив, Шумен, Бургас, София и още десетки градове и села на България и чужбина представиха свои творби. Сред тях стиховете на Дарена впечатлиха със своята зрялост, актуална проблематика и ботевски дух журито в състав: журналиста Марин Ботунски, Петя Николаева – ст. експерт по български език и литература в РИО-Враца и поетесата Яна Кременска.
Дарена получи първата награда на 29.05.2013 г. в Художествената галерия на РИМ-Враца, под аплодисментите на съучениците си от VIII клас. Конкурсът се провежда ежегодно в рамките на Ботевите дни и е включен в Националния календар за извънкласни дейности.
Стихотворението „Сълза по Ботев” е публикувано в алманаха „Околчица”2013, наред с творби на български и чужди автори, то прозвуча на училищния празник и ще бъде изпълнено от младата ни поетеса на второюнския всенароден митинг-поклонение на връх Околчица.
На най-българския празник – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май, Дарена беше отличена с първо място в раздел „Поезия” на ученическия литературен конкурс „Емилия Александрова”, организиран по волята на дарител от библиотеката на читалище „Развитие”- Враца. Стихотворението „До извора…”, вдъхновено от творба на френския ренесансов поет Франсоа Вийон, донесе поредното признание за възпитаницата на преподавателката Диана Николчева.
Поздравяваме Дарена и и желаем да продължи славните традиции на училището с нови поетични вдъхновения!
Дарена предостави стихотворението си за училищния сайт – за всички, изгаряни от сълзата по Ботев и тръпнещи пред Ботевата проверка.
Сълза по Ботев
Земята ни – открадната от рая, |
Съвременници мои неразумни, пречупихте железния титан, удавихте го във море от думи, а подвигът остана неразбран. Земя на Ботев – лобна и тревожна, разпятие за нашите мечти, да мрем за свободата стана сложно – забравихме ли как да се лети? Мигът с поета само отрезвява да се усетим като у дома – чрез корените Ботев проверява дали пулсира родната земя! |