Пещера „Тошина дупка” през погледа на Николай Николов от Хб

„В събота ще ходим на една пещера, в която има прилепи!”… С подобен патос започна нашето голямо пътуване… поредният незабравим поход на туристически клуб „Тинтява”. Този път беше малко по-различен… и разбира се ще остане повече време в нашите туристически души. Ще си кажете какво пък му е толкова различно? Та нали ходите, цапате се, лазите и се прибирате с мускулна треска, уморени, мечтаейки за аспирин и разбира се, един добър сън….
Тъй като съм добър, ще ви разкажа една уникална история… история, изпълнена с много емоции и незабравими моменти…
 Събота сутрин, малко студено, леко слънчево, ние се запътихме към жълтите обирджии, или с други думи – такситата. Подобно на правителствен конвои ние се запътихме към местността „Мътницата”. Изведнъж настроението ни се промени рязко, слава на Бог, че беше за малко. Защо ли ? Ами, от такситата ни принудиха да си платим…
Както казах, това беше временно настроение, което щеше да бъде потушено от предстоящите емоции, които ни готвеше пещерата. Какво ни готвеше ли ?
Ами, ще започна в хронологична последователност, простете ми, но съм в историческа паралелка J. В началото единственото нещо, което виждахме от пещерата, бяха купчина скали – много обнадеждаващо! Изведнъж нещо се случи… адреналинът ни започна да се покачва, подобно кръвното на хипертоник, когато научихме, че трябва да се спуснем по стълба, вързани с въже, надолу в пещерата. Нямате си на идея колко версии за нашата гибел обсъдихме, докато чакахме реда си. Е, накрая с Божията помощ, влязохме вътре в нея. Ако си мислите, че адреналинът ни започна да спада, жестоко се лъжете. През идните 3 часа, ние преминахме през множество спящи прилепи, които бяха надвиснали на нашите глави, бягахме от ужасни паяци, за които не представлявахме никакъв интерес, падахме в ледените води на пещерата, тъй като там, заради цената на тока, нямаше осветление, решихме да подражаваме на Индиана Джоунс и избрахме по-трудния, но по-славният път, което ни отведе до множество битки с нежеланието на пещерата да ни заобича.
   Как приключи всичко? Ами… прекрасно и изпълнено с много истински и красиви чувства! След като излязохме от пещерата Тошина дупка, мнозина от нас пожелаха да се върнат пак, но оставихме този наш порив за светлото бъдеще. Така в края на всяко едно преживяване с туристическия клуб всеки от нас прави своята равносметка и разбира, че да си в „Тинтява” не е просто извънкласна дейност, това е просто една сбъдната и същевременно красива мечта…
Николай