Пета мобилност – Нашице, Хърватия (8 февруари- 16 февруари, 2026)

На 8 февруари нашето пътуване от Враца до хърватския град Нашице и Средно училище „Исидор Кършняви“ се превърна в истински тест за издръжливост. Наложи се да сменим един влак и два различни автобуса, но в мига, в който пристигнахме, умората мигновено се изпари. Нашата делегация бе една от най-многобройните, а причината за това беше специална – през цялото време на проекта между българските и хърватските ученици се изградиха толкова здрави приятелства, че усещането не беше като за стандартен ученически обмен, а като среща с едно второ семейство.

Програмата ни беше изключително наситена и умело съчетаваше образователните цели с активния начин на живот и културния обмен. Като екип, който цени логиката и точните науки, се потопихме с огромен интерес в работилниците „Motion in STEM subjects“ и „Science and Movements“. Там обменихме безценни иновативни практики за това как движението може да бъде активен метод в обучението по математика и природни науки. Образователното ни пътешествие продължи с посещение на местния университет в град Осиек и незабравима визита в Техническия музей „Никола Тесла“ в Загреб, където разгледахме кабинета на великия изобретател и експозициите, проследяващи научно-техническия прогрес. На някои от нас буквално им щръкнаха косите (по-точно на Йорданка 🙂

Разбира се, езикът на приятелството се говореше най-силно чрез спорта и забавленията. Включихме се с много ентусиазъм в турнир по традиционната игра „graničar“ (народна топка), играхме боулинг в търговски център „Portanova“ и се изправихме пред физическите предизвикателства на развлекателния център „Amazinga“ в Загреб. Въпреки различните езици, в тези моменти на екипна работа и спортсменство сърцата ни биеха в един и същ ритъм.

Културната програма също остави траен отпечатък – от разходката из величествения замък Пеячевич, до опознаването на историческите и архитектурни богатства на Осиек и хърватската столица.

Истинската кулминация на нашата мобилност обаче настъпи край спокойните води на езерото Лаповац. Под необятното хърватско небе пускахме хвърчила, споделихме топъл обяд край огъня, пяхме и танцувахме заедно. Именно там, сред природата, усетихме най-силно духа на сътрудничеството и приятелската атмосфера.

Тръгването се оказа най-трудната част. На заключителната вечеря, организирана с много топлина от местните родители и ученици, получихме своите сертификати. Прегръдките продължаваха дълго, а усмивките бяха през сълзи. На 15 февруари, след последна разходка из най-известните забележителности на Загреб, се отправихме обратно към България.

Тръгнахме си с натежали куфари, но с още по-натежали сърца, носейки със себе си увереността, че сме създали връзки, които никакво разстояние не може да прекъсне.