Проект „Многоезичен ускорител – метод за насърчаване и повишаване на чуждоезиковото обучение“

Проектът е финансиран от програма „Еразъм +“, договор № 2017-1-HR01-KA201-035396 с продължителност 01.11.2017 – 31.12.2019 /26 месеца/. Участници в проекта са България – Средно училище „Христо Ботев“, Германия – Studio GAUS GmbH, Хърватска – координатор –  Izvori društvo s ograničenom odgovornošću za zakladničku djelatnost, Хърватска – Osnovna škola Retkovec, Словения – Inter-kulturo, d.o.o., Словения – Univerza v Mariboru, Словения – OŠ Rudolfa Maistra Šentil, Словакия – Edukácia@Internet, Дания – Syddansk Universitet.

Чуждоезичните умения стават все по-важни. Днешните ученици ще се конкурират в един още по-глобализиран свят и културните, както и езиковите умения ще бъдат незаменими за едно конкурентно общество. Необходимостта от изучаване на няколко езика, е потвърдена от множество проучвания и изследвания, свързани със стратегията „ЕС 2020“, и е обобщена в доклада „Езиците за работни места“ в Европейската стратегическа рамка на ЕС за „ЕТ 2020“. Намирането на  начини, да се помогне на децата лесно да   учат чужди езици и да   се подготвят   за логически деконструиране на езиците, което насърчава последващото изучаване на езици. Независимо от огромното количество насоки и препоръки от страна на ЕК (напр. В работния документ на службите на Комисията „Езикови компетенции за пригодност за заетост, мобилност и растеж“) средната ни класна стая все още е много монолингвална и училищата са място на строга езикова йерархия. Английският език е най-преподаваният чужд език в почти всички държави-членки на ЕС. Процентът на учащите английски език надхвърля 90%, но само малък процент ученици (0-5%, в зависимост от страната) учат езици, различни от английски, френски, испански, немски и руски. По този начин оценяването на езиковото разнообразие не се осъществява успешно.

Въпреки че езиковите компетенции вероятно ще се увеличат в следващото поколение поради все по-ранното стартиране на чуждоезиковото обучение, няколко негативни ефекти биха могли да бъдат и резултат от образователната политика на английски език. Анализирането на първото европейско проучване на ЕК за езиковите компетенции показва, че компетенциите на втория чужд език (ФЛ) са изключително ниски в ЕС. В повечето страни дори и 30% от учениците не достигат ниво B1 във втория флот. В случая с Хърватия и Словения (България не беше тествана) компетентността във втория ФЛ е сравнително ниска, като по-малко от 30% достигат ниво B1 в Словения и по-малко от 20% в Хърватия. Още по-тревожен е фактът, че 50% от словенците и почти 70% от хърватските ученици достигат само ниво А1 или дори само пред ниво А1 във втория флот. Въпреки че се очаква постигането на резултати да е по-ниско за втория целеви език, поради по-късното начало на ученето и по-краткия период на обучение, има още по-важни въпроси, които биха могли да се отчетат в бъдеще: йерархия на езиците, потвърдена от Ключовите данни за преподаване на езиците в училищата: „По-голямата част от учениците смятат, че английският език е полезен за бъдещото им образование и работа. Другите изпитани езици се възприемат като значително по-малко полезни от английския език в повечето европейски страни.  Методологията за изучаване на английски от най-ранна детска възраст изисква прилагането на различен подход от изучаването на езици в по-напреднала възраст. Въпреки това, този метод не може да се прехвърля на езици, научени по-късно в живота и по този начин първият FL има много по-нисък пропаедевтичен ефект, силно увеличаван чрез изчерпване на граматиката и лингвистичния анализ на първия чужд език, което вече се наблюдава в Скандинавия. По този начин, започването на обучение по английски език на още по-ранен етап, съчетано с идеята, че английският език е много по-полезен от всеки друг език, може да доведе до още по-ниска мотивация и успех в изучаването на допълнителни FL.

Целта на нашия проект е да предложи решение на горепосочените проблеми. С нашия „ускорител за многоезичието“ бихме искали да дадем възможност на децата да станат многоезични по-бързо и да имат увереност в езиковите си способности. Ето защо се основаваме на идеята, че изучаването на езиков модел (в нашия случай есперанто) може да повиши уменията на децата за езиково обучение и да добави допълнителни предимства. Няколко проучвания показват, че изучаването на езика на модела Есперанто за една година увеличава скоростта на изучаване на следващия език с 30%! Причината е, че такъв модел език е много лесен, няма изключения и функционира като логическа конструкция, която позволява на децата да играят с нея и лесно да разбират основните езикови принципи, като деконструират и възстановяват думите и изреченията. По този начин ги мотивира много повече, отколкото други езици биха могли. Те развиват езикова осведоменост, която им помага в много области, свързани с езиците. Проучванията например показват, че ученето на Есперанто за една година значително повишава езиковата осведоменост на майчиния език. Изучаването на лесен модел език осигурява успешно приобщаващо преживяване за всички деца, защото всички могат да усетят успеха в езиковото обучение, а не само „талантливите“. Най-важното от всичко е, че ученето на прост език на модела, преди да научите други чужди езици, дава на децата усещане за постижение и самоуважение. Те разбират, че изучаването на езици е нещо забавно и нещо, на което са способни.