Нашата обща европейска фирма – среща в Германия

Работна среща в Биберах/Германия
 
Едва ли има нещо по-вълнуващо от първото пътуване в чужбина, от първия сблъсък с другия свят. Поне за мен (а вярвам и за всеки друг бъдещ приключенец и авантюрист) е така.
Подготовката за моето пътуване до Германия беше голяма, а нетърпението – огромно. Предстоеше ми едноседмично посещение на малкото немско градче Биберах, намиращо се в провинция Баден-Вюртемберг. Перспективата да прекарам 7 дни в дома на семейство, което не познавам, не ме плашеше особено, още повече че вече поддържах контакт с бъдещите си домакини по имейл. Единствените ми притеснения бяха относно това, дали ще се справя с езика и със задачите по проекта. Впоследствие опасенията ми се оказаха напразни.
Пристигнахме в Биберах в една късна декемврийска вечер. След пътуване със самолет до Мюнхен, а след това и с автобус. Всеки един от нас, четиримата  ученици от нашето училище, които споделихме това приключение, бе посрещнат от своето семейство домакин. Още от първата вечер, прекарана в уютния дом на семейство  Дуфт  и ухаеща на горещ шоколад и прясно изпечени сладки, разбрах, че съм попаднала на невероятни хора. Мишел и малкият й брат бяха забавни и умни деца, а с родителите им  можех да говоря на всякакви теми. Като истински добри и любезни домакини, те нито за момент не направиха проблем от това, че често трябваше да разговоряме и на английски, за да се разбираме, а напротив – помогнаха ми да науча много нови думи на немски и да се отпусна максимално. Мишел и родителите й се постараха да направят всеки един ден от престоя ми наистина специален. Посещенията на Коледния базар, светлинките на коледните играчки, вечерите, прекарани в различни ресторанти или в уюта на дома, разглеждане на близки градчета или просто вечери, прекарани в игра на монополи и гледане на семейни филми… Моменти, които ме накараха да се чувствам специална и, макар и за кратко, част от едно семейство.
Разбира се, не може само забавление. Все пак ние сме част от училищен проект. Всяка сутрин аз и Мишел пътувахме с автобус от нейното селце до  училището й в Биберах. В проекта участваха ученици от пет държави. Още от първия ден започнахме работа по проекта. Е, работа е силно казано, тъй като всичко, което правехме през следващите няколко дни, за нас беше огромно удоволствие. След игрите за „разчупване на леда“, дискусиите около създаването на нашата обща европейска фирма, а в последствие и на готварска книга и  посещенията на различни учебни часове, всички ние успяхме да се отпуснем и в крайна сметка да създадем невероятни приятелства.
Домакините от училището се бяха постарали изключително много по отношение на разнообразието от занаяти за нас, техните гости. Имахме възможност да посетим завода на компанията „Либхер” и да се запознаем с работата им отблизо. Спортувахме активно в модерния салон на училището. Дори посетихме гр. Улм  и забележителностите му под напътствията на гид. Моето най-любимо преживяване обаче си остава изкачването на най-високата катедрала в Европа, която се намира в именно в този приказен немски град.
С много сълзи и тъга, след една седмица се разделихме с Биберах и с нашите гостоприемни домакини. Но всички тези спомени остават, за да ни напомнят за нашето първо голямо приключение. Защото това да си част от проекта „Еразъм+“ е точно това. Отговорност, работа, време, но  и едно незабравимо приключение.
Александра Калинова