Първа награда за есе в конкурса на Младежки център – Враца ”Професията на моя живот”

Литературният клуб “Ботевци” към СОУ “Христо Ботев” – гр. Враца  спечели две награди за есе в конкурса на Младежки център – Враца ”Професията на моя живот”. На първо място се класира Дарена Дилчовска от 11 клас, а деветокласничката Пепа Петкова получи грамота за участие. Резултатите от конкурса бяха обявени на 26.01.2016 г. в РИО – Враца от ръководителя на проекта Калина Дуранкева. 56 ученици от областта споделиха мечтите си за професионална реализация и кариерно развитие.
Жури в състав: председател – доц. д-р Огняна Георгиева от ВТУ и членове Петя Николаева – ст. експерт в РИО- Враца и Миглена Севделинова определи призьорите, които получиха грамоти, предметни награди и двудневни екскурзии. Поздравителни адреси за отлично представяне получиха и ръководителите, сред които и Диана Николчева.
Конкурсът е част от проект BG 06-105 „За подобряване на благосъстоянието на децата и младежите в риск – изграждане на устойчив модел за интеграция и социално включване в община Враца“, Компонент 1 „Младежи в риск“ на Програма BG 06 „Деца и младежи в риск“ финансирана чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014. Основната цел на конкурса е ориентиране към подходяща професия, както и осъзнаване на професията като потребност и ценност, и че всеки човек е полезен за обществото, независимо каква професия упражнява.
Победителката в конкурса Дарена, която получи покана за участие в конференция по проекта, пише в своето есе: „Предполагам, че от мен ще излезе добър психолог. Или политолог. Или социолог… Все неща, завършващи на “–лог”. И обратно на факта, че тези науки „отмират“, аз ще се боря да ги запазя. Защото в ерата на масовите комуникации хората си комуникират все по-трудно. На живо. Истински. И когато делата в съда за убийства растат и работата на съдиите и юристите се увеличава все повече, аз искам да им я отнема. Искам да излекувам човека, докато все още не е предприел крайни мерки. Докато все още не се е отчаял от живота съвсем. Най-болното в нашето поколение е породената апатия от чувството, че не може да променим нищо в собствения си живот. Че нищо не зависи от нас. Притесняваме се за утрешния ден и когато нямаме сигурност за него, живеем както ни е добре днес. Нищо, че утре може да съжаляваме. С времето се разбираме, че в историята няма “може би”…
Пепа също споделя: „Човек трябва да има реална представа за това, в какво е най-добър и какво би извършвал без досада. Работата трябва да бъде приятна и даваща възможност за изява и реализация. Хората, които търсят работа, се ръководят от това тя да носи по-големи доходи. Както всички знаем, учителството не е най-високо платената професия, и може би това е една от причините младите хора да не искат да бъдат учители. За мен това е не само професия, но и голямо призвание.“