Дипломиране на Випуск 2015

На 18.06 2015г., СОУ „Христо Ботев“ – Враца връчи дипломите на Випуск 2015.
         Деветдесет и седем ученици са придобили право да получат диплома за средно образование. Можем да се похвалим с факта, че 35 от тях се дипломират с отличен успех и грамота от училището. От тях 11 са успех над  5,70 .  Всички отличници бяха наградени с материални награди, предоставени от училището и Училищното настоятелство.
         Николай Илиянов Николов  е награден с почeтен знак – плакет  на училището, за отличен успех от курса на обучение в гимназиален етап, за особени заслуги към развитието и утвърждаването на престижа и авторитета на училището. Наградата му беше връчена на тържественото откриване на Алеята на признателността.
         Дария Красимирова Колева  беше наградена с почетен знак на училището  – значка, за отличен успех и участие в национални форуми с принос за развитието и утвърждаването авторитета на училището.
Ето какво каза Дария на прощаване:

Уважаеми г-н директор, уважаеми учители, родители и приятели,
Би ми се искало да започна с мисълта на Мигел де Сервантес: „Нека този, който е дал, мълчи;  да говори този, който е получил.“ За това и съм днес  тук, пред вас, да говоря – от името на всички, които сме получили по нещо от вас. Уважаеми учители, благодарим ви. Казват: „Горко му на века, в който няма донкихотовци“. Спокойно можем да кажем, че нашият век, за щастие, не е такъв, и то именно заради вас. Благодарни сме за упоритостта ви, за отдадеността, за приятелството, за разбирането, за вярата в нас. Благодарим и за нестихващото желание да се борите с вятърните мелници – по рицарски – смело, самоотвержено.
Получихме от вас знания и опит. Освен на многото познания по разнообразни въпроси, ни научихте и на други неща. Ако има нещо, което със сигурност сте ни дали и ща пазим дълго време, то е високото самочувствие. Спомням си, в първия ни час при тогава новия ни класен, г-н Васко Цонков влезе с усмивка в класната стая и просто каза: „Малко сме идеалните хора“. Оттогава до сега сме го чували много пъти, но тази фраза никога не загуби смисъла си, и постепенно започнахме да й вярваме.
Приятели, като едни почти „идеални хора“, може би ни предстои да постигнем много и бляскави успехи оттук нататък. Може би не. Няма как да знаем какви ни предстои, а напразните предположения някак си не подхождат на идеалната ни същност. Но ако има нещо, което можем да направим, то е да си пожелаем никога да не губим искрицата „лудост“, която така се стараеха да ни предадат нашите учители. Не бих могла да отправя това пожелание с величието и красноречието, характерно за високите поетични форми. Но пък едно прекрасно стихотворение на Дамян Дамянов може да направи точно това. Нека то бъде поздрав и искрено пожелание към Випуск 2015 на СОУ „Христо Ботев“ – Враца:
 

 
 
Попътен вятър, приятели!