„Алея на признателността“ в нашето училище
- май 30, 2015
- Категория: Новини
В Програмата на „Ботеви дни“ 2015 година основно мероприятие е откриване на Алеята на признателността в СОУ „Христо Ботев“ – Враца.
Събитието проведе на 30 май 2015 г.
Денят бележи края на честванията, посветени на патрона на училището– Христо Ботев и включва:
12.00 часа – връчване на Удостоверенията за завършване на IV клас
13.00 часа – тържествено откриване на Алея на признателността.
За пореден път празникът на нашето училище е част от Ботевите дни, в които отдаваме почит на човека, станал символ на смелост, воля, дързост и революционно мислене.
Всяка година, когато обсъждаме как да посрещнем патронния си празник, ние се опитваме да мислим новаторски, да не вървим по добре познати, утъпкани пътища, а да прокарваме нови пътеки. И ако предишните няколко години откривахме нови кабинети, използвайки модерни технологии, с насоченост към бъдещо по-добро обучение, то тази година решихме да се обърнем към миналото. Преди малко чухме стихове за Христо Ботев от съвременни български поети. Искам да споделя и един стих от поетесата Блага Димитрова:
Ти нямаш минало, щом нямаш памет.
А пък искаш бъдеще да имаш.
Това трябва да знае всеки човек, независимо в каква възраст е и в каква житейска позиция. Колкото е важно да бъдем новатори, толкова е необходимо и да имаме историческа памет. Защото нищо не започва от нищото. Това, което сме днес, е резултат от дълго натрупване на знания, опит, успехи, провали, падане, ставане и продължаване отново напред…. И за всичко това, което е направено преди нас, трябва да бъдем признателни. Признателността отключва пълнотата на живота. Превръща онова, което имаме, в достатъчно, дори в изобилие.
Ще споделя и още една много важна мисъл, тя е на Джон Кенеди: „Не бива никога да забравяме, че най-висшата признателност се крие не в изговарянето на думи, а в това, да живеем според тези думи.” Нашата признателност към традициите никога не е била само на думи. Тя се изразява в многобройните ни успехи.
За мен е чест да връча грамоти и еднократни стипендии на учениците, които ни дадоха поводи да се гордеем с постигнатите високи резултати в учебната, извънкласната и извънучилищната дейност:
- Дария Красимирова Колева – 12. Б клас – лауреат на Националната олимпиада по български език и литература
- Николай Илиянов Николов – 12. Б клас – председател на Общинския ученически съвет, инициатор за създаването на Алеята на признателността
- Дарена Ивайлова Дилчовска – победител в многобройни регионални и национални литературни конкурси
- Александра Калинова Ангелова – за отлично представяне в Националната олимпиада по биология и здравно образование
Да бъдем признателни на тези, които в миналото са били достойни създатели и възпитаници на училището ни…
Да сме благодарни на тези, които днес работят за запазването и издигането на неговия авторитет…
Да вярваме в онези, които и утре ще продължат достойно да се наричат „ботевци”.
Честит празник, скъпи ученици и колеги!
Създаването на Алеята на признателността е инициирана от Ученическия съвет. Идеята е подкрепена с решение на Педагогическия съвет. Автор на идейния проект е Ивайло Рацов. Финансирането е от делегирания бюджет на училището и с подкрепата на „Йотов стоун“, „Пътремонт ЕООД-Тодор Кунов“ и Община Враца.
Изграждането на Алеята започва през месец януари 2015 г. В нея са поставени 16 постамента на: възрожденци, видни врачани, възпитаници на училището, допринесли за развитието на образователното дело:
- Димитраки Хаджитошев /1780-1827/ – инициатор за първото светско училище във Враца.
- Константин Огнянович /1798-1858/ – основоположник на Възнесенското училище
- Козма Тричков /1808-1867/ – общественик, търговец и дарител
- Кръстьо Пишурка /1823-1875/ – учител в Мъжкото класно училище
- Цвета Кръстенякова /1825-1919/ – основоположник на девическото образование във Враца
- Петко Р. Славейков /1827-1895/ – учител в Мъжкото класно училище
- Васил Кънчов /1862-1902/ – възпитаник и учител в Мъжкото класно училище
- проф.Димитър Йоцов /1875-1969/ – възпитаник на училището, историк, дипломат и политик
- проф.Андрей Николов /1878-1959/ – възпитаник на училището, скулптор
- акад.Иван Ценов /1883-1967/ – възпитаник на училището, виден математик
- проф. генерал-майор Коста Стоянов /1904-1965/ – възпитаник на Мъжката гимназия, хирург
- Евстати Христов – Мистер Сенко /1905-1987/ – възпитаник на училището, световноизвестен илюзионист
- Цветан Пелов /1906-1997/ – учител и дарител
- проф.Любомир Андрейчин /1910-1957/ – възпитаник на Мъжката гимназия, езиковед и публицист
- Димитър Бучински /1910-1991/ – общественик, изследовател и учител в Мъжката гимназия
- Тодор Рачински /1929-1980/ – възпитаник на Мъжката гимназия, основоположник на модерната селекция на пшеница
На постаментите са гравирани, посредством лазер, имената на личностите, кратка биографична справка и техните портрети. Алеята е изградена като младежки патриотичен парк.
На територията на парка и целия училищен двор ще бъде обособена свободна интернет зона. Тя, както и електронна класна стая, са осигурени от Виваком България.
VIVACOM
Тържествен водосвет – молебен и освещаване на Алеята на признателността отслужи траянополският епископ Киприян.
Тържеството продължи с връчване на грамоти за постижения на отличени ученици в различни области.
Сред поканените са: представители на държавното и местното ръководство, депутати, обществени личности, граждани и ученици.
Вижте как събитието беше отразено в медиите:
- http://vratzanews.com/bg/otkriha-aleya-na-priznatelnostta-v-sou-hristo-botev
- http://tribali.info/bg/otkriha-aleya-na-priznatelnostta-v-uchilishte-hristo-botev-vratsa/#.VWnA58-qqko
1.
Какво е Ботев?
Буря или ласка,
къде живее вече повече от век?
Защо ни буди и защо ни стряска
при всеки тътен и при всеки ек?
Защо не слезе горе от Балкана
по съдбоносния врачански друм,
да му превържем кървавата рана,
да го предпазим от опасния куршум?
2.
Във нас е Ботев!
Той гърми и вика,
когато буря грозна забучи
и мълнии размята като саби,
и урагани, и камшици зли.
И дъни дънери, и листи граби,
и удря с град, и с леден дъжд вали.
Във нас е Ботев!
Знаем го отколе,
нима е Ботев някога умрял?
Защо сега тревожите героя,
та още той съвсем не е живял!
3.
ЗА ВРЕМЕ МРАЧНО ТРЯБВА ЯРЪК ПРИМЕР.
ЗА НАС Е БОТЕВ ПРИМЕРЪТ, ЗАВЕТЪТ,
ДА ЛЮБИМ, МРАЗИМ – МЕРА СПОРЕД МЕРА,
ТАКА НИ УЧИ ЦЯЛ ЖИВОТ ПОЕТЪТ.
ЧЕ БЕЗ „БОРБА" ЖИВОТЪТ Е ТРАГЕДИЯ.
И БЕЗ ПРОЩАВАНЕ СЕ ЛЕЯТ СЪЛЗИ.
ДА НЕ ЖИВЕЕМ КАКТО ВЪВ „ЕЛЕГИЯ",
А ЗНАНИЕ И ДОБРОТА ДА ТЪРСИМ.
4.
ЗАЩОТО И ЗА ДНЕШНИТЕ – И ЗА ВРЕМЕНАТА БЪДНИ
ЩЕ БЪДАТ НУЖНИ ХОРА БЕЗРАЗСЪДНИ:
НЕ ЗА ИЗГОДА ТЛЪСТА, А ЗА ГОЛА ПРАВДА
СРЕЩУ КУРШУМ ДА ТРЪГВАТ,
ДА ЛЯГАТ ПОД БРАДВА!
ЗАЩОТО ВРЕМЕ Е, ВРЕМЕ Е ДА РАЗБЕРЕМ,
ЧЕ НА ТОЯ СВЯТ ДОШЛИ СМЕ
НЕ САМО ДА ЯДЕМ;
ЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА ДНЕС ПОДВИГЪТ Е НУЖЕН –
ДО СМЪРТ БЪДИ САМООТВЕРЖЕН, А НЕ ПОСЛУШЕН.
5.
За Ботев вчера ми разказа мама,
за Ботев слушах в детската градина.
И зная вече, че от него няма
по – верен син на нашата родина.
За него песни пеят днес децата,
портретите му тичат да накичат.
А мама казва: ,, Щом за свободата
загине някой, всички го обичат.”
6.
НЕ МИ ДОСТИГА ГЛАС ДА ТЕ ВЪЗПЯВАМ,
ПРЕД ТВОЙТО ИМЕ – СПИРА МОЯТ ДЪХ.
ЧРЕЗ СЛОВОТО СИ – ТИ СЕ ИЗВИСЯВАШ
И СЕ ПРЕВРЪЩАШ В ИСПОЛИНСКИ ВРЪХ.
А АЗ ВЪРВЯ ПО БУЛЕВАРД, НАРЕЧЕН
НА ТВОЙТО ИМЕ. И ВНЕЗАПЕН ЕК
В ДУШАТА МИ ОТЕКВА: ТИ СИ ВЕЧЕН!
ПОЕТ!… И ВОЕВОДА!… И ЧОВЕК!…
И СТАВАМ ЦЕЛИЯ НА ЖИВА РАНА.
БОЛИ МЕ, ЧЕ ЗАГИНА ТОЛКОЗ МЛАД
В ПРИОБЛАЧНИТЕ ДЕБРИ НА БАЛКАНА.
НО ТИ СИ ОЩЕ ЖИВ И В МОЯ ГРАД.
От празничната програма, подготвена под ръководството на г-жа Соня Дамянова.