Радост и сълзи, цветя и балони и „Обичам ви!“ за Випуск 2015

Скъпи абитуриенти,
 
         Животът на човека е изпълнен с различни по важност моменти – емоционални, силни и тревожни, радостни и дълбоки, безгрижно щастливи или преломни.
         Със сигурност си спомняте деня, в който развълнувани и любопитни сте прекрачили прага на Вашето училище. Цялата пъстра въртележка на училищния живот е била за Вас и изпитание и страх, и безумна веселба, и строга важност.
         Зрелостта на отминалите години Ви се е струвала напълно достатъчна, за да се чувствате големи и умни. От днес пред Вас се открива нов огромен и необозрим свят, изпълнен с поредните предизвикателства.
         Изминали са дванадесет години – труд и усърдие, сълзи на отчаяние и усмивки от радост, каляване на волята, на ума, на характера. Стъпка по стъпка сте изграждали своята личност.
         Ако сега имате вярата, че сте силни и непоколебими – дължите го и на тях…
         Ако сте открити, честни и целеустремени – дължите го на тях! Благодарете им, направете го от сърце, благодарете им искрено и с обич, която заслужават!
         Най-голямата награда за всеки учител е да поздрави своите ученици за успехите, за израстването, за благородството, за признанието!
         Мили пораснали момичета и момчета!
         Оскар Уайлд е казал: „Младостта е изкуство. Младостта се усмихва без причина. Това е една от най-големите й прелести”.
         Затова и аз избрах тази професия – да бъда винаги сред млади хора. Да остарявам физически, но не и духовно, да се усмихвам и в най-мрачните дни, да получавам усмивка и в най-тежките моменти. Ето защо и останах сред вас, млади хора! Но, за мое съжаление, отново настъпва раздяла. Пораснахте толкова бързо, но и толкова красиви!
         Вие сте нашето продължение, нашата надежда, нашата вяра. ДОКАЖЕТЕ ГО! Скъпи зрелостници, бъдещи студенти, лекари, строители, откриватели… Следвайте пътя, който сте избрали и дайте на света Випуск 108 на Врачанската гимназия, бъдете промяната и на добър път!
 
         На добър час, абитуриенти! Обичам Ви!

Това беше вълнуващото слово на г-н Кръстев.

А Дарена от 10б посвети стихотворение на завършващите си приятели:
Здравей! Как си днес?
И добре ли я караш?
Помниш ли, минаха много лета.
Още дочувам във мрака китара,
тя ми напомня за нас и класа.
Тъжно напява за нас и морето,
там ние пяхме до ранни зори.
Още ли чувам стон на китара?
Може би вече камбана звъни.
С китка от здравец той нас ни изпраща,
плаче в тъга щом отиваме си.
Нищо, ще дойде след нас стрък надежда,
други прииждат щом утро искри.