И още за международния ден на учителя и на усмивката…..

„Уважаеми  ученици и учители, днес е двоен празник! Всяка година на 5-ти октомври се празнува Денят на учителя, а всеки първи петък на месеца се отбелязва като Ден на усмивката. Затова, уважаеми ученици и учители, празнувайте! Днес дрескодът в училище е усмивката. Сложете най-широката си усмивка и очаквайте папараците на Ученическия съвет да я щракнат и съхранят в сайта на училището. Може да ви срещнат ученици-репортери, които ще ви задават „неудобни” въпроси, но вие спокойно отговаряйте с усмивка! Ако някой от вас, уважаеми ученици и учители, днес е забравил вкъщи своята усмивка , нека се яви в голямото междучасие пред учителската стая, където ще ви бъде дадена първа помощ – под формата на усмихнати емотикончета.
И така, май не остава нищо друго, освен да се поздравите, да се прегърнете приятелски и да се усмихвате!
Нека днес на всеки всичко да е на шест! Приятен ден, уважаеми ученици и учители!”
С тези думи, отправени по ученическото радио, започна денят в СОУ „Христо Ботев”- гр.Враца.
В коридорите грейнаха усмихнати табла, изготвени от учениците. Ученическият съвет приветства отново малките първокласници с „Добре дошли!” и със специално подготвени картички по повод празника. Всички инициативи бяха осъществени в голямото междучасие под звуците на малко позабравената песен на Трамвай №5 „Усмивката”. Учениците бяха активни и усмихнати, защото делата им бяха подкрепени от педагогическите съветници – Виолета Злидолска и Димитрина Пеева. 
Денят на усмивката през погледа на една петокласничка и нейната майка…
„Усмивката не струва нищо, а дава много.
Тя обогатява единия, без да направи другия по-беден. Никой не е толкова богат, че да може да мине без нея, и никой не е толкова беден, ако е облагодетелстван от нечия усмивка. Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Топлата и искрена усмивка е почивка за уморения, светлина за обезсърчения, искрица радост за тъжния и най-доброто природно лекарство срещу неприятности.
Но усмивката не може да се купи, изпроси, заеме или открадне, защото не представлява никаква ценност, докато не бъде дадена от сърце. И ако в забързаното ежедневие някой е твърде изморен, за да ви се усмихне, не бихте ли желали вие да му подарите една от вашите усмивки, защото никой няма такава нужда от усмивка, както онзи, комуто вече не са останали усмивки за раздаване.”