Дарена Дилчовска разказва за участието си в Националната олимпиада по история и цивилизация

Здравейте!
Аз съм Дарена и съм много щастлива да споделя с вас – читателите на сайта на СОУ”Христо Ботев”, Враца впечатленията си от Петата Национална олимпиада по история и цивилизация – Шумен 2012г. Ако трябва да опиша преживяванията си с една дума, то тя би била спомен, защото случилото се ще остави траен отпечатък в живота ми. Беше прекрасно да посетя град Шумен по такъв вълнуващ повод.Там видях Шуменската крепост, паметникът „Създатели на българската държава” и Томбул джамия. Запознах се с мои връстници от цялата страна, с които се състезавахме честно, но по-важно за мен беше, че заедно  споделихме любовта си към предпочитаната наука. Беше напрегнато, ала удовлетворяващо. Успях да се класирам на пето място сред седмокласниците – любители на историята в България.
Бих искала да ви разкажа как стигнах до този национален форум, изобщо за това как започна всичко.
Когато в пети клас дойдох в моето училище не съм и предполагала, че интересите ми ще се ориентират към  историята. Още първата година обаче вече имах мотивацията и спечелих както общинския така и областния кръг на олимпиадата по история и цивилизация. Този голям успех за мен се повтори и на следващата година, когато вече бях в шести клас. Така някак съвсем естествено пътят ми се бе самоопределил. Усетих, че съм дала част от себе си на историята, а в седми клас регламентът вече позволяваше да се състезавам на национално ниво. Разбира се желаех да продължа и се озовах на Националната олимпиада по история и цивилизация. Няма да крия, че успехът ми дойде с много труд, упорита работа и най-вече с постоянство.
Нищо от постигнатото обаче нямаше да бъде възможно без горещата подкрепа на госпожа Малина Тодорова, моята учителка по история. Нейният професионализъм и отдаденост ми отвориха очите за предмета история и цивилизация и ме научиха на това колко е важно да познаваме миналото си. Тя ме накара да разбера, че историк не е този, които само знае, а този който търси и открива.
Благодаря на моето прекрасно училище за подкрепата и за това, че ме накара да се гордея, че съм негова възпитаничка. Дано съм достойна с това което постигнах, мило училище!
Искрено благодаря и на организаторите на националната олимпиада, както и на преподавателите от Софийски университет „Св. Климент Охридски”, които в същност бяха не само изпитващи, но и хора които създадоха една академична обстановка – впечатляваща и респектираща.
Благодаря и към нови върхове!