Мая Иванова
- март 16, 2012
- Категория: Новини
"Ах, спомените, спомените стари!
И нищо, че си неразделен с тях,
все по-далеч остават дни, другари,
и весела тъга, и тъжен смях.
Отиват си, на чакат и не спират….
Човекът няма пристан,
а времето преграда –
тече и ни влече и нас…"
Завърших Политехническа гимназия "Христо Ботев" през 1977 г. в класа на г-жа Йонка Билдирева, преподавател по физика.
Винаги съм казвала, че това училище е храм на науката в гр.Враца и се гордея, че не само съм негова възпитаничка, а и сега преподавател в него.
Спомените ми от ученическите години в гимназията са все още ярки и едни от най-хубавите.
Гордея се с моите преподаватели – цяла плеяда от взискателни педагози.
Отношенията учител-ученик се градяха на взаимно уважение и почит.
Когато постъпих в училище като учител, заварих някои от бившите си учители, с които станахме колеги. Трудно е да бъдеш КОЛЕГА на своите учители. Днес те вече са пенсионери, а някои вече не са сред живите. От тях се учех на трудолюбие и любов към децата и професията.
В училище имахме задължителна униформа – синя престилка, дълга под коленете с бяла якички и зашита емблемата на гимназията или тъмнно сако и пола. С тази униформа бяхме свикнали и се харесвахме в нея. Имахме и вечерен час. Не можехме да се разхождаме след 20.00 часа по улиците, затова ходехме на кино преди този час. Имаше духов оркестър, кръжок по художествено слово, драматичен състав като извънкласни форми.
Класовете бяха с голям брой ученици. Нашият клас беше с 42 ученици и почти всички бяхме отговорни и старателни.
Всяка година се организираше похода "Козлодуй-Околчица". Нашето училище имаше специална униформа. Аз ходех всяка година, тъй като водех летописна книга на похода с рисунки и описание сна местата, които посещавахме.
Баловете на училищата се провеждаха в Младежкия дом, а не в ресторанти. Въпреки това имаше атмосфера, игри, веселие.
Пожелавам на всички ученици да са здрави, весели, старателни и неповторими, да продължават традициите на това училище, да разнасят славата му по целия свят, да вярват в чудеса, но да не разчитат на тях.
На всички колеги пожелавам здраве, търпение и висок професионализъм.