Нели Христова
- 05/03/2012
- Категория: Новини
В един дъждовен ден дойдох с татко да си подам документите в гимназия „Христо Ботев” – училището, в което и той е учил преди много години.
Бях притеснена и малко уплашена. Обхваната от дъждовни мисли и мрачно настроение се питах как ли ще се справя?!
И тогава я видях – дребничка и миловидна. Тя слизаше по стълбите от втория етаж и се усмихваше. Имаше нещо магнетично в усмивката й. Имаше нещо в очите й, което прогони мрачното настроение. Нейната усмивка ме накара да забравя страховете си. Тя спря при нас и татко ме запозна с учителката ми по история Елена Христова…
След години се върнах в моето училище – като учител и донесох със себе си оная усмивка, която ми подари Учителката.
Поглеждам в очите на моите ученици и я виждам там – усмивката, и съм Щастлива, че съм тук, че ги има тях, че усмивката не е изгубена !