За географията, нейните почитатели, …

За географията, нейните почитатели, състезателния дух и несправедливостта
(Размисли на Юлия Николова – един щастлив учител по география и икономика)
 

Лесно ли е да си щастлив учител? Сигурно повечето ще кажат: „Това е невъзможно – при тези недисциплинирани, демотивирани и обзети от апатия ученици.” Но аз бих казала – да, когато виждаш блясъка в очите, когато откриваш изследователския дух, когато съзираш разочарованието от по-ниския резултат, но и амбицията той да бъде повишен. Или накратко казано: когато усещаш, че си предал на децата любовта си към тази древна, но и съвременна наука – географията. Пътешествията из непознати страни, макар и само чрез книгите, компютъра или със силата на мисълта, докосването до екзотичната природа и култура на далечни народи, запознанството с природата и стопанството на нашата родина и нейните съседи – това е само малка част от магията на географското познание. До нея имат възможност за достъп още учениците от пети клас. Очарованието от новото надделява постепенно над страха от трудното и непознатото, за да прерасне у шестокласници и седмокласници в амбиции да мерят сили със съучениците си от страната. Форумът, на който си дават среща почитателите на географията е Националната олимпиада. През тази учебна година на Общинския кръг от нашето училище се явиха около 80 ученици, като повече от половината прескочиха първото препятствие и се явиха на Областен кръг. На него СОУ „Христо Ботев” стана „абсолютен шампион” в младша възрастова група. Първо, второ, трето, пето, осмо и девето място. Първенецът на област Враца – Йохан Панев от 7^г клас оглави класирането в цялата страна – 198 от 200 точки. За втора поредна година той представи не само училището, но и областта на срещата на младите таланти-географи в Благоевград. Безпроблемно влезе във финалната осмица със 179 от 200 точки от предварителния кръг. В заключителния писмен етап неговият резултат беше най-добър – 80 от 100 точки. И дойде разочарованието – не от неговото представяне, а от субективизма на комисията. На устното представяне пред публика на следващия ден Йохан блестящо защити първата си позиция, показвайки задълбочени познания, завидни умения и стабилна географска култура. Комисията му отреди осмо място. Истинската победа никой не можа да му отнеме – признанието дойде не само от собствения му учител, но и от цялата публика: „Ти беше най-добрият, защо стана така?” Надали ще разберем отговора на този въпрос, но амбициите на Йохан са по-големи от всякога и макар че догодина попада в старша възрастова група, където ще се състезава с дванадесетокласници, той е твърдо решен да докаже и защити любовта си към географията. Тя със сигурност ще му се отблагодари – на него, както и на многото негови приемници от пети и шести клас.
Успех, млади географски дарования!