Училището – моята лебедова песен, есе на г-жа Зоя Йончева

За да открием истината, нужно е поне веднъж да подложим всичко на съмнение. Защо ни интересува УЧИТЕЛСТВОТО, какво искаме от него?, С какво то ни привлича? Аз същата ли съм? От часовете по история научаваме,че миналото е фактор, с който всички се съобразяваме. Ние сме учители. Миналото ни е до “Вратцата”, в смисъл на необратимост. За нас то е неделимо от реалната последователност на събитията. Погледът ни към него е любопитен. Това е нашият начин на живот, по-обобщено казано, начин на съществуване като учители в европейския югоизток. Променят се събитията по обективни причини и по субективен диктат.

 И ето, аз СЪМ НА 57 ГОДИНИ В УЧИЛИЩЕ, САМО В НЕГО!

Цял живот разказвам за кървавата и величава епопея! Голяма Европа научава за героизма на Ботевата чета! Дълго е изкушавано въображението ни, в опитите за самопознание. Искаме да проникнем по-дълбоко в събитията, за да си заредим самочувствието. Бог да благослови тези, които се сетиха за нас, да обяви конкурса. Чрез изучаване на величавите факти решаваме нравствени дилеми и е израз на нашата признателност към Великите, героите, и е грижа към днешните поколения.

Учителството ни е живо и в насилие, и във възход. И ятаганът е играл над главата му, но е съумявал все пак да оцелее в превратностите на съдбата си, та сега ли ние няма да се справим ? Ние, българските учители?!

Намесва се понятието време. По време на, колко време остава до ….и пр. Що е време? Ако някой ме попита за него- зная. Зная за себе си, осмислям си го. Ако искам да го обясня, когато ме питат, не зная, но все пак уверено казвам: Зная, че ако нищо не отминаваше, нямаше да съществува минало. Ако нищо не идваше, няма да съществува бъдещето. Ако настоящето беше вечно и не предхождаше в минало, вече щеше да бъде вечност. А то просто лети така бързо към миналото. А нашето минало е свързано със училището, със дневника, звънеца… Как тогава толкова дълго сме се развивали като такива.. ? В духа европейски мерим времето. Дълбоко ще се замислям…

Аз и моите колеги ще бъдем европейски граждани! Ще работим като учители. Да откривам идеи е един от природните ми таланти. Моята способност да довеждам проектите докрай влияе на личната ми ефективност. Получих почетното звание”Неофит Рилски”, Учител на годината за 2007 г. 1-ви клас квалификация! Неизчерпаема радост беше! Правя мост към бъдещето. Това понятие става витално, прозрачно , неуловимо. Става и преодолимо. Общите и съществени признаци на учителската ни същност са разказани. Нищо ново, ние, учителите, винаги по дух сме били в Европа. Чрез мисълта се действа на разума, а той – на волята. А това е важно за нашето объркано поколение.

Телата ни са приковани към 21-ви век, всички пълзим натам с мъки и трудности, мисълта може да ни пренесе в чудни пролети или пожари… Представяме си дори това, което никога не сме виждали или чували. Но тази свобода е привидна и ограничена. Мисълта ни е събрала всичко за същността ни, ако само тя е достатъчна, ние сме готови за лебедовата си песен…. Човек, време, общество, съюз, държава…И учител във Враца!

Този ред е произволен, нещата се преливат. Готова съм да понеса временно и несъгласие, и непопулярност, ако това е залог за бъдещи добри резултати. Човекът и времето, Аз и учител, българка и европейка, аз срещу самата себе си и пр. Ние сме и предпоставка, и продукт на град, в който мисълта се движи в посока…,че обичам да откривам области, в които се развихрям. Фантастичният вечно млад Балкан така се врязва в града ни! Буквално слиза на площада… Гледката е невероятна! Още по-зашеметяващи са “Вратцата”! Важно е да направя популярна тази уникалност, ще поръчам брошури и електронни препратки за най-атрактивните кътчета. Туризмът не е ново явление, но ще ще го преоткрия. Не, още е рано за моята лебедова песен…

Венеция трябва да завиди на Крайречния булевард. Туристите трябва да занемеят от пролетното бучене на Лева и екота на Балкана, надвиснал под облаците…Ще работя за светлинно звукова атракция ище стимулирам младежките инициативи, като построя постоянно действаща Арт сцена. За художниците- алея до Вестителя, за моделиерите- дефиле на“Вратцата”. За скулпторите, алпинистите, резбарите и всички занаяти..ще възродя “Кемера”. Ще стимулирам проекти в ЕС, които ще намалят безработицата и ще подобрят инфраструктурата.

Аз и моите ученици, заедно!

Мислите ми са в посока на връзките, отношенията. В крайна сметка се осъществява творчески синтез на нещата. Информацията е субективна по отношение на проблема. Ще създам възможност за навлизане на чужди инвеститори, които да създадат атрактивни предприятия и дейности,свързани с Балкана, “Леденика”, “Скакля”и историческите светини на нашия град! И разбираме, че ще се реализираме само ако си останем учители в тази многолика България!

На пръв поглед нищо не е по свободно от човешкото мислене, което се изплъзва от всякаква власт , неограничено е и в миналото, и в настоящето. Пресата, медиите…ще съдействам за национални рубрики, отразяващи уникалността на Враца и врачани.Постоянна сцена ще бъде изява за поп, рок, джаз и други врачански таланти. Ще направя така, че СОУ “ХР. БОТЕВ” да бъде привлекателно и за младежи, които ще искат тук да учат, и за техните семейства, за които ще създам трудова заетост. Как мислите , дали това е моята учителска лебедова песен?

Търся логиката. Взаимно допълващите се и преходни факти. Разсъждавам върху еволюцията, прехода и уточнявам еволюцията на този преход. Демократичен учител! Новатор! Обосновките ми показват съдържанието на мисълта върху изминалия път с претенции за точност, истинност и перспективи за гилдията ни. Ще преплитам историческите връзки като закономерности. Ще се сблъсквам с трудния процес на евроинтеграция в цялата му сложност и противоречивост. Логическото е начинът, по който моето мислене ще решава въпроса.

Врачани са проницателни, умни, дипломатични. Мнението е мое, негово, Ваше, на врачанина. Но не се задоволяваме с измисляне на мнения. Искаме признание! Пред него мнението бледнее. Имаме съзнанието, че мнението за нас, учителите е недостатъчно, както обективно, така и субективно. Но ще съм категорична, че трябва да възкреся възрожденската слава на моята професия, град, дал на България и на Европа толкова видни личности!