Спасената душа, Елеонора Николова 7 клас

Спасената душа
 

          Слънцето грееше силно. Всичко светеше със своята красота. Хората бързаха щастливи, озарени и стоплени от слънчевите лъчи. Само божият храм беше тъжен и празен. Стените му бяха позеленели от покрилия го мъх и на места се ронеха. Хората минаваха покрай него, без да го поглеждат. Понеже нямаше средства за ремонт, нямаше да е далеч времето, когато храмът щеше да рухне като пясъчна кула. Всички от селото се чудеха как да преживяват и не се интересуваха от храма. Сещаха се за него, когато някой умреше, но бързо забравяха какво трябва да се направи.

          Когато беше топло и всяка неделя пред храма стоеше деветдесетгодишният дядо Добри. Той трепереше от старостта, но по-силно трепереше протегнатата му ръка,в която държеше счупена чашка. В другата си ръка стискаше горяща свещ,а от слепите му очи капеха сълзи като дъждовни капки.Това продължаваше от няколко  години.Парите, които му пускаха в чашката, той връзваше в стара кърпа и отнасяше вкъщи, съпроводен от някое хлапе. Какво правеше с парите не се знаеше, защото ходеше все със същите си дрехи и обувки.

          Един ден из селото се разнесе вест, че дядо Добри е много зле.Всички забързахме към бедната му къща. На двора кучето виееше, а котката се беше свила на топка, до леглото му. Той не охкаше и не беше уплашен. Очите му бяха все така притворени, а лицето му излъчваше смирение. Една от съседките му го приближи, хвана ръката му и каза:

          –Дядо Добри, ние сме тук, искаш ли нещо?
Той потегли ръката на жената, за да се наведе и прошепна нещо, което само тя чу.
Жената стана, свали една икона от стената и ние видяхме дупка, в която имаше някакъв вързоп. Извади го и седна на леглото до умиращия дядо. Развърза кърпата и всички се учудихме, като видяхме много пари. Тя му каза, че всичките са в кърпата. Той даде знак да излезем, а жената да остане. Отидохме си ,а аз не спирах да мисля за тайнствения сляп старец.
          На другия ден всички бяхме извикани в храма. Той беше почистен и украсено, различно от другите пъти. Хората прииждаха и се спираха пред иконите. Ние, децата, гледахме и се чудехме защо хората са така сериозни и замислени, а някои плачеха. Чу се камбанен звън, на вратата се появиха съседката на дядо Добри, кметът на селото и слепият дядо, но в инвалидна количка. Беше облечен в народна носия и държеше свещичка в  треперещите си ръце. Всички се спогледаха учудено. Един мъж спря количката до параклиса. Съседката на дядото излезе напред и разказа  как няколко години се е грижела за стареца и му е помагала да събира парите. Обещала на милия човечец да не казва на никого, докато той не я помоли. Извади един лист и започна да чете :

„За мене храмът е втори дом. Аз си нямам никого, той за мене е утеха и сродна душа. При всеки удар на съдбата, тук намирах утеха и нови сили, за да продължа живота си. Като гледах как се руши, сърцето ми се късаше, душата ми умираше. Аз съм вярващ човек и мисля,че трябва да пазим своите храмове, защото в тях са душите на нашите предци. Човекът в храма е Бог. От пет години просих и прибавях част от моята пенсия, за да даря парите на храма, за да спася и моята душа, и неговата. Аз ще си отида от света, но той трябва да пребъде, за да пребъде българското. Дарявам парите, в присъствието на своите съселяни, и ги благославям. Благословете ме, а като умра, ме споменавайте с добро! Сляп съм, но видях много добри хора, които дариха пари за нашия храм. Хора, вие ми дарихте очи-светлина! Амин!

Добри, старецът слепец”

Всички гледаха със отворена уста. От очите на дядото се стичаха две браздулки от последните му сълзи. Той беше изпуснал свещта и свел глава напред. Жената подаде парите и писмото на попа. Слънцето се беше скрило, защото от прозорците не падаше светлина. Хората запалиха свещи и се сбогуваха със зрящия мъртъв слепец. Погребаха го в двора на храма.

Изминаха години, често ходя в селото ни и винаги се отбивам на гроба на дядо Добри. Храмът е ремонтиран и грее като слънце в селото. Много лястовички кръжат около него и над него. Мисля си дали това не са спасени човешки души? Мисълта за слепия добряк не ме напуска. У всеки от нас има парченце от неговото сърце, което ни напомня да сме добри. Някои не са съгласни, не правят добро. Хора, срещнете ли възрастен и побелял  слепец, просещ пари пред храм, това е дядо Добри! Дарете му нещичко и се поклонете пред него, защото той е светец, който навярно ще дари парите на храма. Името му означава добро, делото му е добро!

Всички грешим, но има начин да се поправим. Дарителят Добри трябва да е жив у нас. Душата ни да е спасена. Погледнах храма,оставих цветя на гроба на дядото и влязох в храма. Беше Великден. Оставих цветя и в храма, а после пуснах пари в кутията за дарения. Погледнах иконата на Христос, прекръстих се и си тръгнах. Навън всичко сияеше, хората се усмихваха и поздравяваха.

 
                                                     Елеонора Венелинова Николова