Новини > Наградени от конкурса ЛЮБОВТА Е…

Наградени от конкурса ЛЮБОВТА Е…

Няма коментари

В навечерието на хубавите празници, които ни предстоят, завърши ХI Национален поетичен конкурс на тема "Любовта е…". На 1 март в Младежки дом гр.Враца бяха връчени наградите на класиралите се от страната. От нашето училище грамоти и награди получиха Ивон Емилова Цветанова и Зорница Иля Венциславова. Останалите участници в конкурса: Габриела Емилова Йончева, Радина Илиева Стоянова, Ивет Анатолиева Иванова и Анита Иванова Тошевска ги поздравиха за успеха.

Прочетете творбите на момичетата:

ЗОРНИЦА ИЛЯ ВЕНЦЕСЛАВОВА
6”А”
 
През нощта ми хрумна този първи стих.
И когато станах зимата разстла
                                сняг като дантела около дома-
Тара във колибка, пясък и елха.
Всичко сякаш беше приказка една..
 
А пък аз си мисля-що е любовта?
Мими е любов!  Тати, мама, Господ!
Колко ми е трудно в стих да го предам.
Госпожата иска творчество от мен.
У дома, сама да го творя
и в кратък срок  при това.
 
                                Темата е любовта.
 
Цяла нощ не спах и мислех за това,
нищо, че съм малка и добра.
 Госпожата иска стих за любовта,
 а за мен това е истинска беда,
тъй като съм малка и добра.
Що е любовта? Пиянство-не!
Нека каките  говорят за това.
 Аз обичам Мими, Тара, много се старая, уча си сега.
Имам кака, бати, леля- никога не съм сама.
                Много ме обичат, галят, гледат ме в дома.
Всеки ден доказват  що е любовта!
Но пиянство от любов? Това не знам.
Казват ми, че ме харесва хубаво момче…
Иска да играем, да се чувстваме добре.
Чувам го по скайп, много го ценя,
гледам му портрета..
Но не знам- дали това е любовта?
Разходките до киното, танците със Любо- докога?
Много се вълнувам, мечтая да го виждам.
Кажете: дали е любовта?
Сигурна съм: тя е слънце, въздух, топлина,
нежната прегръдка на любимите ми същества,
 разходките и танците с Любо- нима?
Приятелките мои, дрехите, грима.
Много ги обичам, нищо, че е суета.
 Та нали и тя е част от любовта!
Книгите, училището, класната, о, да…
Без тях не може любовта.
Музиката, сериалът, лагерът,
русата главица на мъничката ми сестра.
 
Зная ли, навярно всичко тва е любовта!
Зизи-25.02.2011г. Враца

Ивет Анатолиева Иванова VII „В” клас 

Любовта в нас
 
Любовта в нас е нещо, без което никой не може.
Тя е дар непокътнат в сърцето,
всеки се сблъсква в него, рано или късно.
Любовта е като слънце в зимен ден
От нея всеки носи в сърцето си.
Всеки таи любов у себе си,
влюбва се , мрази.
Животът трудно би продължил без нея,
затова ни е нужна, защото 
тя не се вижда с очите, а сърцето.
Да ценим и чувстваме любовта.
 
 
 
 
Ивон Емилова Цветанова – VІI „ В” клас
 
и толкова много ми липсваш сега…
Проклинам съдбата и се заричам
сърце да заключа за любовта….
А сега когато си до мен….
 
В очите ми няма тъга,
защото ти си до мен.
В устните ми има усмивка,
защото целуват теб.
И сърцето ми не е празно,
защото в него си ти!
 
Елизабет Петрова Игнатова-VІI „ В” клас
 
 Любовта не е грях, грях е това, че забравихме за нея, забравихме какво означава и какво ни дава.
 От любовта са създадени красиви, невероятни творения.
 С любов са създадени толкова литературни произведения, музикални шедьоври, произведения на други изкуства.
Днес любовта е останала някъде на заден план, по пътя, из който вървим.
 Забравихме я и заменихме с интересите си, но не духовните , а материалните. Започнахме да я бъркаме със страстта, желанието, похотливостта. 
 Единствено, което знам със сигурност, е че лъжем единствено себе си, като обезсмисляме по този начин живота си.
Ние не знаем какво е истинска любов. 
Нима това не е любовта към живота, съм света, който ни заобикаля, към хората до нас, към самите нас и към Бога?
Нямаме вече и вяра, а какво ли остава за любовта?
 
 
Радина Илиева Стоянова- VІI „ А” клас
 
 
Не се извръщай
 
Не поглеждай назад към камината,
където отдавна няма огън…той изгоря…
Остана само частичка пепел в Пространството.
Не се завръщай в миналото – 
тази птица отдавна разпери крилете си
и отлетя…
В неизвестното …
След нея остана само лутане…и въпроси…
Не очаквай да те стопли нещо, 
отдавна изстинало и забравено…
Превърнато в една празна илюзия, 
плаващата в шепата на Безкрая…
Заровена дълбоко 
в забравените ни души… 
 
 
 
 
 
 
Радина Илиева Стоянова– VІI „ А” клас
 
 
Самотната вълна
 
Една самотна вълна се разби в скалата ….
След нея последваха други…
Под нощната светлина на Луната, 
под песните тихи на щурците ….
Аз боса стоях на брега и си мислех
колко самотна е била вълната…
която с порива на дивия вятър
излезе за разтуха на брега…
и отмина…
Тази нощ вълната не се върна…
не тя – а други мънички вълнички…
след нея всичко в студ и самота посърна…
под нежната пътека на Луната…
под самотния повей на вятъра…
под нечутите и неразбрани песни на щурците…
А аз боса стоях и си мислех…
 
 
 
 
Радина Илиева Стоянова– VІI„ А” клас
 
 
Една догаряща свещ
 
 
Една догаряща свещ – дебне в мрака.
Една догаряща свещ – тебе чака.
Една догаряща свещ – в душевна изгнание.
Една догаряща свещ – и много страдание.
Една догаряща свещ – своя пламък сънува.
Една догаряща свещ – всяка нощ с мен будува.
Една догаряща свещ – в спомени танцува.
Една догаряща свещ – за теб тъгува.
Една догаряща свещ – гори в тъмнината .
Една догаряща свещ – общува с душата.
Една догаряща свещ – изгоря в мрака.
Една догаряща свещ – а часовникът до нея трака.
Една догаряща свещ – тя тебе чака .
Една догаряща свещ – не те дочака.
 
 
 
 
 
Радина Илиева Стоянова– VІ „ А” клас
 
Реализирай ме…
Реализирай ме…
Вземи в шепата си час от нищото,
докосни я с нежен полъх, превърни я в мен…
Съживи ме…
Нежно извади половинка от сърцето си …
по тихия нощен вятър ми я подари…
И своите чувства, емоции и мисли
                                          с мен сподели…
Превърни ме в истина ….
Изплачи една носталгична сълза…
родена в душата ти…
и чрез Слънцето, Въздуха, Небето и Морето 
прати ми я – да падне в моите длани…
И така ще ми подариш чувства …
                                      в името на Любовта ни…
Създай ме…
Превърни ме от микроскопична тишина
в човек – да усетя енергията…
да усетя вятъра в ушите си…
да виждам зъзнещия Север 
                                      и вечно топлия Юг…
да усещам Земята под нозете си…
Реализирай ме…
Повярвай в мен…
 
Ванеса  Веселинова  Василева  7клас 
 
     Усмихни  се
Веднъж  те  попитах
дали ме обичаш,  
а ти отговори:
-Усмихни  се!
Как  да се  засмея,
щом сърцето  плаче,
как  да  заживея,
без тебе не смея.
Зная,че ще се върнеш,
На колене ще паднеш,
ще молиш за прошка,
а аз ще извикам:
-Усмихни се,моя болка!
 
      Раздяла
 
И  ето  пак  е вечер,луната  изгря,
ние  с  тебе самотни  седим,
 огънят  полека  гасне,
умират   нашите  души.
 
Дошъл  си  ти  ,за  да  ми кажеш:
-Сбогом  и  прости!
Спри , не  си  отивай, остани,
любима  ме зови!
 
Една  звезда  в нощта  блесна,
свел  поглед, тръгна ти,
дано  си  спомняш  често
момичето  със  светнали очи.
 
Любовта  като  птица отлетя,
есен е в душите  ни,
излъга  и замина ти,
звезди  се къпят в моите сълзи.
 
       Любовта
 
Какво  е  чувството  любов?
Както питам ,отговарям:
Самотна   река – далеч от шума на океана;
или  тъжната  звезда – полетяла   към земята;
камък ът – счупил  прозореца на  моята  мечта
или  кораб-полетял,но потънал  в морето.
Не! Това не е любовта!
Любовта  сърцето  спира,с огън те изгаря;
 ярка  светлина  – пътя  на  живота  ти огряла;
мисъл – съня ти смутила и с мечти дарила
или  нов  свят,надежда и вяра ти споделила.
Да! Това  е тя любовта!
 
 
Ивон Емилова  Цветанова  7клас,
 
 
Любовта
Любовта  е  красива като залез  на  слънце.
Любовта  е омайна  като мирис  на  море.
Любовта  е закачлива  като малко коте.
Любовта е необятна  като синьо  небе.
Любовта  е чиста като душата  на дете.
Любовта  е радост,  крила, за тебе и мене.
 
                                  Бъди  щастлив
Много  те  обичам, разбери,
но   чувствата си   от тебе  крия,
защото  при  друга си ти.
Копнежът по тебе в мен гори,
много  искам  да  изкрещя,
силно  колко  те  желая,
но  стига  ми    да  знам,
че  с  нея си Бог там. 
Там, където любовта  гори,
там, където сливат се души,
там ,любими,бъди щастлив,
бъди  щастлив,макар и с друга.
 
 
Габриела  Емилова  Йончева  7клас, 
     Моето  слънчице
 
Слънчице мое, много  те  обичам!
Искрено желая  те,не отричам.
Недей ,от мене не си отивай ти!
Моята  вселена  държиш в ръце си.
Недей, не ме изоставяй, мили  мой!
Ти  си  моята силна  половинка.
Без  тебе   аз  не  мога  да  живея,
Без  тебе аз  съм  нищо,окапал  лист.
Ти  си  целият  ми свят, мое Слънце!
Слънчице  мое, ако  ме  оставиш,
Живота и храма наш ще разрушиш.
До  сетния  си час,мило слънчице,
ще  повтарям твоето скъпо  име.
Обичам  те, обичам те,слъчице!