Новини

През м.април Йохан Валериев Панев от 7г участва в националните кръгове на две олимпиади – по История и цивилизация  и по География и икономика. С нетърпение очаквахме неговия разказ. Има какво да разкажат и двете успешни учителки – Малина Тодорова /История и цивилизация/ и Юлия Николова /География и икономика/ – сега, както и миналата година, те преживяват радостта да изведат свои ученици до най-престижното състезание – Националния кръг на олимпиадата. Защото тези ученици и учители създават имиджа на нашето училище.
Йохан:
 

За географията, нейните почитатели, състезателния дух и несправедливостта
(Размисли на Юлия Николова – един щастлив учител по география и икономика)
 

Първокласникът Димитър Пламенов Петков спечели /гадулка/ второ място в музикалния конкурс "Напеви от Северозапада"!
Браво, Мите! Честита награда! И да те видим на международната сцена!

През м. април се проведоха 2 конкурса:

За да открием истината, нужно е поне веднъж да подложим всичко на съмнение. Защо ни интересува УЧИТЕЛСТВОТО, какво искаме от него?, С какво то ни привлича? Аз същата ли съм? От часовете по история научаваме,че миналото е фактор, с който всички се съобразяваме. Ние сме учители. Миналото ни е до “Вратцата”, в смисъл на необратимост. За нас то е неделимо от реалната последователност на събитията. Погледът ни към него е любопитен. Това е нашият начин на живот, по-обобщено казано, начин на съществуване като учители в европейския югоизток. Променят се събитията по обективни причини и по субективен диктат.

 И ето, аз СЪМ НА 57 ГОДИНИ В УЧИЛИЩЕ, САМО В НЕГО!

Цял живот разказвам за кървавата и величава епопея! Голяма Европа научава за героизма на Ботевата чета! Дълго е изкушавано въображението ни, в опитите за самопознание. Искаме да проникнем по-дълбоко в събитията, за да си заредим самочувствието. Бог да благослови тези, които се сетиха за нас, да обяви конкурса. Чрез изучаване на величавите факти решаваме нравствени дилеми и е израз на нашата признателност към Великите, героите, и е грижа към днешните поколения.

Учителството ни е живо и в насилие, и във възход. И ятаганът е играл над главата му, но е съумявал все пак да оцелее в превратностите на съдбата си, та сега ли ние няма да се справим ? Ние, българските учители?!

                                         Пролет
 

  За пролетта казват, че е най-хубавият сезон, но дали е така? Като си помисля с какво е по-лоша зимата с нейните снежни преспи, пързалки и разходки под падащи парцали сняг? А лятото-море разходки, плажове…А есента? Пълна с най-вкусните плодове, тихи и спокойни дни, прохладни вечери със сладки приказки.

През учебната 1904/1905 година училището е останало пак шестокласно със същия учителски персонал, като от тях са преместени другаде: К.Атанасов – в Г.Оряховица, Н.Тодоров – в Сливенската девическа гимназия, Ст.Кихайов – в Чирпанското третокласно смесено училище и К.Маждраков се уволни по собствено желание.
Вместо тях се назначиха и преместиха Д.Михайлов от Първо Софийско Третокласно училище, Т.Постомпиров от Плевенското девическо училище, Иван Цоков от Врачанското девическо училище, Ж.Димов от Сливенската държавна гимназия, Ст.Цветков от Дряновското третокласно училище, Д.Юруков, новоназначен с 2100 лева и Н.Гладнишки с 1140 лева – волнонаемен учител.
От тези учители Ст.Цветков и Ж.Димов се преместиха още в началото на годината, първия в Ловчанското петокласно училище, а втория – в Сливенската гимназия.
През течението на годината станаха следните промени в персонала: Директора на училището Ив.Моллов биде преместен за учител в Шуменската Девическа гимназия, а вместо него беше преместен М.Шаранков – Първа степен учител.
На 1 ноември учителя Ив.Бананов биде уволнен, а на 15 ноември се назначи вместо него П.Пенков.
Повишени са учителите: Т.Постомпиров – от ІІІ във ІІ степен, Н.Динов от 1860 на 1980, П.Караиванов също и Д.Дренски от 1500 на 1620 лева.
Ученически беседи в VІ клас по български език е имало 13, ръководени от Л.Спасов, в V клас – 5 беседи, а в ІV класп отделни беседи не е имало, но те са присъствали в V клас, ръководени от Д.Юруков, в І клас е имало 5 класни беседи, ръководени от директора.

Много снимки и др…
През учебната 2010-2011 туристическият клуб започна своята  дейностс отчетно събрание през м.Октомври.Бе отчетена дейността на клуба през  изминалата учебна година и бяха приети нови членове. Можем само да се гордем, че привлякохме много нови  членове. В клуба членуват  ученици от 8 до 12 клас.Още през м.Октомври  клубът направи първия си пешеходен преход  до м.Речка,който вече  е традиция. Участваха ученици от 5 до 12 клас. Следващата туристическа проява беше до местността Боров камък. Минахме през красива екопътека по мостчета и под водопада Боров камък. В прехода участваха предимно ученици от 8 клас, които трябваше да покажат своята физическа готовност и  желание за туризъм. С гордост можем да кажем, че се справиха блестящо.

Като награда за доброто им представяне през месец Декември  бе организиран и двудневен пешеходен преход  до хижа Трастеная в Лакатнишкия балкан. Маршрутът  включваше пътуване с влак до гара Лакатник и пешеходен преход до х.Трастеная. Преспахме в хижата и на сутринта потеглихме за манастира ”Седемте Престола”.Пътят минаваше през красиви местности, покрити със сняг. На този преход стана и опознаване на старите  с новите туристи и се осъществи приемственост между тях.

През месец Февруари имахме 2 изяви. Първата беше еднодневен преход  до манастира „Иван Пусти” , където се разходихме по екопътеките до Калето и Постницата. Участваха ученици от 8 до 12 клас.

Участвахме в зимния празник в местноста Колониите. С малка група ученици от 8 и 12 клас осъществихме пешеходен преход. Беше истинско изпитание.

Спасената душа
 

          Слънцето грееше силно. Всичко светеше със своята красота. Хората бързаха щастливи, озарени и стоплени от слънчевите лъчи. Само божият храм беше тъжен и празен. Стените му бяха позеленели от покрилия го мъх и на места се ронеха. Хората минаваха покрай него, без да го поглеждат. Понеже нямаше средства за ремонт, нямаше да е далеч времето, когато храмът щеше да рухне като пясъчна кула. Всички от селото се чудеха как да преживяват и не се интересуваха от храма. Сещаха се за него, когато някой умреше, но бързо забравяха какво трябва да се направи.

          Когато беше топло и всяка неделя пред храма стоеше деветдесетгодишният дядо Добри. Той трепереше от старостта, но по-силно трепереше протегнатата му ръка,в която държеше счупена чашка. В другата си ръка стискаше горяща свещ,а от слепите му очи капеха сълзи като дъждовни капки.Това продължаваше от няколко  години.Парите, които му пускаха в чашката, той връзваше в стара кърпа и отнасяше вкъщи, съпроводен от някое хлапе. Какво правеше с парите не се знаеше, защото ходеше все със същите си дрехи и обувки.

          Един ден из селото се разнесе вест, че дядо Добри е много зле.Всички забързахме към бедната му къща. На двора кучето виееше, а котката се беше свила на топка, до леглото му. Той не охкаше и не беше уплашен. Очите му бяха все така притворени, а лицето му излъчваше смирение. Една от съседките му го приближи, хвана ръката му и каза: