Новини

                                         Пролет
 

  За пролетта казват, че е най-хубавият сезон, но дали е така? Като си помисля с какво е по-лоша зимата с нейните снежни преспи, пързалки и разходки под падащи парцали сняг? А лятото-море разходки, плажове…А есента? Пълна с най-вкусните плодове, тихи и спокойни дни, прохладни вечери със сладки приказки.

През учебната 1904/1905 година училището е останало пак шестокласно със същия учителски персонал, като от тях са преместени другаде: К.Атанасов – в Г.Оряховица, Н.Тодоров – в Сливенската девическа гимназия, Ст.Кихайов – в Чирпанското третокласно смесено училище и К.Маждраков се уволни по собствено желание.
Вместо тях се назначиха и преместиха Д.Михайлов от Първо Софийско Третокласно училище, Т.Постомпиров от Плевенското девическо училище, Иван Цоков от Врачанското девическо училище, Ж.Димов от Сливенската държавна гимназия, Ст.Цветков от Дряновското третокласно училище, Д.Юруков, новоназначен с 2100 лева и Н.Гладнишки с 1140 лева – волнонаемен учител.
От тези учители Ст.Цветков и Ж.Димов се преместиха още в началото на годината, първия в Ловчанското петокласно училище, а втория – в Сливенската гимназия.
През течението на годината станаха следните промени в персонала: Директора на училището Ив.Моллов биде преместен за учител в Шуменската Девическа гимназия, а вместо него беше преместен М.Шаранков – Първа степен учител.
На 1 ноември учителя Ив.Бананов биде уволнен, а на 15 ноември се назначи вместо него П.Пенков.
Повишени са учителите: Т.Постомпиров – от ІІІ във ІІ степен, Н.Динов от 1860 на 1980, П.Караиванов също и Д.Дренски от 1500 на 1620 лева.
Ученически беседи в VІ клас по български език е имало 13, ръководени от Л.Спасов, в V клас – 5 беседи, а в ІV класп отделни беседи не е имало, но те са присъствали в V клас, ръководени от Д.Юруков, в І клас е имало 5 класни беседи, ръководени от директора.

Много снимки и др…
През учебната 2010-2011 туристическият клуб започна своята  дейностс отчетно събрание през м.Октомври.Бе отчетена дейността на клуба през  изминалата учебна година и бяха приети нови членове. Можем само да се гордем, че привлякохме много нови  членове. В клуба членуват  ученици от 8 до 12 клас.Още през м.Октомври  клубът направи първия си пешеходен преход  до м.Речка,който вече  е традиция. Участваха ученици от 5 до 12 клас. Следващата туристическа проява беше до местността Боров камък. Минахме през красива екопътека по мостчета и под водопада Боров камък. В прехода участваха предимно ученици от 8 клас, които трябваше да покажат своята физическа готовност и  желание за туризъм. С гордост можем да кажем, че се справиха блестящо.

Като награда за доброто им представяне през месец Декември  бе организиран и двудневен пешеходен преход  до хижа Трастеная в Лакатнишкия балкан. Маршрутът  включваше пътуване с влак до гара Лакатник и пешеходен преход до х.Трастеная. Преспахме в хижата и на сутринта потеглихме за манастира ”Седемте Престола”.Пътят минаваше през красиви местности, покрити със сняг. На този преход стана и опознаване на старите  с новите туристи и се осъществи приемственост между тях.

През месец Февруари имахме 2 изяви. Първата беше еднодневен преход  до манастира „Иван Пусти” , където се разходихме по екопътеките до Калето и Постницата. Участваха ученици от 8 до 12 клас.

Участвахме в зимния празник в местноста Колониите. С малка група ученици от 8 и 12 клас осъществихме пешеходен преход. Беше истинско изпитание.

Спасената душа
 

          Слънцето грееше силно. Всичко светеше със своята красота. Хората бързаха щастливи, озарени и стоплени от слънчевите лъчи. Само божият храм беше тъжен и празен. Стените му бяха позеленели от покрилия го мъх и на места се ронеха. Хората минаваха покрай него, без да го поглеждат. Понеже нямаше средства за ремонт, нямаше да е далеч времето, когато храмът щеше да рухне като пясъчна кула. Всички от селото се чудеха как да преживяват и не се интересуваха от храма. Сещаха се за него, когато някой умреше, но бързо забравяха какво трябва да се направи.

          Когато беше топло и всяка неделя пред храма стоеше деветдесетгодишният дядо Добри. Той трепереше от старостта, но по-силно трепереше протегнатата му ръка,в която държеше счупена чашка. В другата си ръка стискаше горяща свещ,а от слепите му очи капеха сълзи като дъждовни капки.Това продължаваше от няколко  години.Парите, които му пускаха в чашката, той връзваше в стара кърпа и отнасяше вкъщи, съпроводен от някое хлапе. Какво правеше с парите не се знаеше, защото ходеше все със същите си дрехи и обувки.

          Един ден из селото се разнесе вест, че дядо Добри е много зле.Всички забързахме към бедната му къща. На двора кучето виееше, а котката се беше свила на топка, до леглото му. Той не охкаше и не беше уплашен. Очите му бяха все така притворени, а лицето му излъчваше смирение. Една от съседките му го приближи, хвана ръката му и каза:

На 9 март в спортната зала на ПМГ приключи Общинското първенство по волейбол.
Отборите на СОУ”Христо Ботев” станаха безусловни победители при юноши 8 – 10 клас и девойки 11 – 12 клас.
Нашите момчета и момичета показаха силен дух и доказаха, че са достойни ботевци. За доброто представяне на отборите допринесе и моралната подкрепа, която получиха от съучениците си, докато се изявяваха на волейболното игрище.

Жените имат сили, които изумяват …

Един от поводите да мислим на глас е националният празник на България. За мен това е поредно предизвикателство да търся пресечни точки между професионалните ми задължения и гражданската позиция на съвременен човек. За пореден път търся границата между възрожденския патос и съвременните измерения на националното чувство, не за да откривам колелото, а за да бъда адекватна на предизвикателствата на днешния ден.

Мая Антова,
Преподавател по История и цивилизация,
Главен учител

Група ученици и учители от врачанското училище „Христо Ботев” през миналата седмица бяха във Франция на първа среща по проекта „Нещата, които ни свързват”. Техни партньори са от Ла Рош-сюр-Форон /Франция/, Хузум /Германия/, Нови Тарг /Полша/. Предвиждат се дейности в работни групи намясто и онлайн, чрез които учениците, заедно с учителите си, ще развиват общи идеи, възгледи и знания, а после ще систематизират резултатите. Целта е да се задълбочават знанията на младежите участници от страните на ЕС в областта на географията, историята, политиката, културата, начина на живот и мислене и да се стимулира толерантност във взаимоотношенията между хората. 
Първите два дни участниците проведоха редица игри и занимания за по-бързото сближаване между учениците. В останалото време от визитата партньорите
посетиха Шамони и град Анси, където се запознаха с развитието на тези населени места от древността до днес. В Анси се разходиха в стария град, след което посетиха т.н. "пасивна къща" – термин, който до този момент им беше непознат.
Изключително любопитно беше преминаването по тунела под Мон Блан, достигайки до Италия. Групите бяха допуснати да разгледат контролната зала на тунела, както и да видят уникалните противопожарни коли. Чуха интересна беседа за построяването и експлоатацията на това съоръжение. Проведоха и занимания със спорт, изкуство и фотография.

В навечерието на хубавите празници, които ни предстоят, завърши ХI Национален поетичен конкурс на тема "Любовта е…". На 1 март в Младежки дом гр.Враца бяха връчени наградите на класиралите се от страната. От нашето училище грамоти и награди получиха Ивон Емилова Цветанова и Зорница Иля Венциславова. Останалите участници в конкурса: Габриела Емилова Йончева, Радина Илиева Стоянова, Ивет Анатолиева Иванова и Анита Иванова Тошевска ги поздравиха за успеха.

Прочетете творбите на момичетата:

Моето писмо до Левски
Приятелю Левски, гордея се с твоята смелост, сила и храброст, гордея се, че съм ти наследник! Ти си бил велик българин! Не си предал никого за нищо!
Искам да те попитам, не си ли мислил поне малко за себе си?
Знам, че сега си на един по-добър и хубав свят, пълен с ангели като теб. Да знаеш, Апостоле, ти си в моето сърчице и макар малка, България е свободна заради хора като теб!
                                                                        Твой поклонник: Георги
Георги Детелинов Горанов – ІV „б”
 
Бате Василе, много се възхищавам на твоето дело. Възхищавам се на твоя характер, ти си смел и слънчев човек. Старая се да приличам на теб, да мога да пея и да се усмихвам и в най-тежките си дни. Аз ще разказвам на моите деца и внуци за теб и твоето дело.Дано векове след мен българите да те помнят!
                                                                                    С обич: Александър
Александър Чавдаров Борисов – ІV „б”
 
Здравей Левски,